Какво показват българските изследвания?
В опитното поле в Цалапица през 2019–2021 г. е проведен експеримент с царевица върху алувиално-ливадна почва. Милена Митова, Мартин Ненов и Светла Русева от ИПАЗР „Никола Пушкаров“ изследват комбинираното приложение на биовъглен от дъбови кори и азотно торене. В публикуваното през 2023 г. постерно резюме съобщават статистически значимо намаляване на обемната плътност и увеличаване на общата порьозност.
Това е конкретен резултат за конкретна почва и комбинация от обработки. Публикуваното резюме не е достатъчно основание да определим доза за друго стопанство или да обещаем увеличение на добива.
Друга посока са замърсените техногенни почви. В съобщение от 3 февруари 2026 г. Селскостопанската академия представя проект на ИПАЗР „Никола Пушкаров“ с лабораторни и вегетационни опити върху почви от районите на „Аурубис-Пирдоп“, „Асарел-Медет“ и „Кремиковци“. Изследва се как биовъгленът влияе върху подвижността и достъпността на замърсителите за растенията.
Намаляването на подвижността на даден метал не означава отстраняването му от почвата. Това направление изисква специализирана оценка на риска. Институционалното съобщение описва проекта и методите; то не замества пълен отчет за резултатите или разрешение за конкретно приложение.
Източници: Полският опит в Цалапица · Изследване на биовъглена в техногенни почви
Къде са практическите възможности за земеделието?
За земеделското стопанство полезният въпрос е какъв проблем трябва да се реши. Целта може да е свързана с водния режим, хранителните вещества или определени физични и химични свойства на почвата. Следват анализ на почвата, оценка на материала и избор на наблюдения, които да покажат има ли промяна.
Резултатите от саксии и градинарски субстрати също имат стойност, но условията се различават от полето. В изследването на Blok и съавтори свойствата на биовъглена, включително алкалността и солеността, са съществени за пригодността му в смеси. Това показва защо изборът трябва да се прави за конкретна среда и култура.
Източници: Избор и приложение на биовъглен в земеделието · Биовъглен в градинарски субстрати
От остатъчна биомаса до проверен продукт
За производителите възможността започва с познаване на суровината. Нужни са проследим произход, контрол на процеса и данни за получения материал. Трябва да се оцени и какво друго би могло да се направи със същия остатъчен ресурс.
При работа с дървесни остатъци например следва да се изясни дали има обработена дървесина или примеси. След производството анализът, представителното пробовземане и връзката с партидата дават основа за оценка на пригодността. Стандарт като EBC може да служи за ориентир за качество в определения му обхват; сам по себе си той не заменя приложимите законови изисквания.
Източници: Производство и качество на биовъглена · Биовъгленът и смекчаването на климатичните промени
Как се доказва дълготрайното съхранение на въглерод?
Част от въглерода, поет от растенията, може да остане в биовъглена за дълъг период. За климатичната оценка обаче са важни и емисиите по веригата, дълготрайността, крайното приложение и обоснованият сценарий без проекта.
Произведен тон биовъглен не е равен на тон отстранен CO₂. Продуктовият сертификат също не е автоматично въглероден кредит. Климатичното твърдение трябва да е подкрепено с проследими данни и проверка по съответната методология.
Източници: Биовъгленът и смекчаването на климатичните промени · Проследяване на въглеродното съхранение
Как да започне едно практическо изпитване?
Работещото начало е ограничено изпитване с предварително определена цел. След оценка на пригодността на материала и почвата е полезно да се подготви план, който включва:
- Описание на почвата, културата и проблема, който ще се проверява.
- Идентифициран материал и анализ, свързан с използваната партида.
- Сравними участъци с и без биовъглен и повторения според възможностите и агрономския план.
- Еднакво управление на сравняваните участъци, освен изследваната добавка.
- Избрани показатели, срокове за наблюдение и запис на валежи, поливане, торене и обработки.
Положителен, неутрален или нежелан резултат — всеки е полезен, когато е надеждно документиран. Така може да се прецени дали следва по-широко приложение, промяна на подхода или отказ от конкретния материал.
Каква е ролята на асоциацията?
Нашата цел е да свързваме земеделци, изследователи, производители и други специалисти около проверими практически въпроси. Искаме достъпните знания да помагат за по-добри решения, а натрупаният опит да се описва така, че и други да могат да го оценят.
Това включва две равнопоставени посоки: почвено здраве и дълготрайно съхранение на въглерод. Всяка изисква свои данни, а най-полезните решения търсят съвместимост между тях.
Имате изследване, практически опит или идея за сътрудничество? Разкажете ни на alex@biocharbulgaria.org.